| |||
|
ВИНКЕНТИ ПЕЕВ
1916-1941 Винкенти Пеев е роден на 11.ХІ.1873 г. в Балтаджии (Секирово). След като завършва средното си образувание в пловдивската семинария, на 21 септември 1889 г. постъпва в ордена на капуцините, а на 25.ІХ.1893 г. дава “Вечни Обети”. През 1897 г. е ръкоположен за свещеник. Назначен е за лектор в Ориенталският институт на отците – капуцини и дълго време е преподавател по философия, апология , каноническо право и др. висши науки. По-късно става директор на този факултет.През 1912 г . Пеев е бил назначен владика – наследник на Софийско-Пловдивският Архиепископ Роберто Менини.Ръкоположен за епископ на 3.ІІ.1913 г., но управлението на епархията поема от 12 октомври 1916 г. ,след смъртта на Менини. През 1916 г. ,той прави обиколка на католическите селища и дава следната информация : София-3000 католици, енорист Алберт Егер с 6 помощници Пловдив- 4000 ,отец Никола Селимов с 8 помощника Калъчлии- 3200 , отец Климент Джундрин с 2 пом. Балтаджии- 3700 , отец Ангел Бадов с 2 пом. Селджиково- 830, енорист Франц Коруджеков с 1 пом. Дуванлий- 640 , енорист Салватор Ашиков с 1 пом. Давуджово- 550 католици , енорист Козма Гюлов Белозем- 500, отец Андрей Хранеников Сайлалия- 180,отец Доменик Балджиев Алифаково- 100 католици, отец Венцислав Гайдаджиев Бургас- 250 , отец Йероним Яръков Стара Загора- 80 , отец Иван Чекай Ямбол- 150 католици , отец Вертоломей Шишков Сливен - 40, отец Владимир Малфати В село Хамбарлии църквата съществувала от 1872 г. , построена от Тобия Понори. Но през 1922 г. ,населението не можело да се побира вече в нея и имало нужда от нова.Разширение на съществуващата не било уместно ,поради слабите й стени.Тогава на едно събрание се взема решение за строителство на нова църква.Новият храм ,дълъг 40 метра и широк18 , бива осветен на 16 септември 1923 г. от монс. Винкенти Пеев в тържествена обстановка През 1927 г. е разширена на 3 етажа старата католическа болница в Пловдив(сега военната ) и поверена на сестрите на ми-лосърдието от Загреб. На 6 декември 1928 г. се благославя и новата енорийска зграда в Пловдив ,на 2 етажа с приземие. На 19 юли 1929г. е завършено разширението на епископският дом до Катедралата, а училище “Св.Андрей” е изградено из основи на 2 етажа, като в него учат повече от 300 ученика . По-голяма част от преподавателите са свещеници от Катедралата. На 14 юли 1930 г. избухва пожар ,който унищожава дърворезбованият таван на средният кораб на Катедралата.Унищожен е дори и органа. След пожара църквата е преустроена и на 8 май 1932 г. отново е осветена .Настоящата неокласическа фасада е дело на архитект Камен Петков. На 14 и 18 април 1928 г. стават големи земни трусове с епицентър гр. Чирпан.На 14 април е разрушена камбанарията на църквата “Св. Архатгел Михаил” в Калъчлии, а на 18 полуразрушило и църковните згради.Тогава Винкенти Пеев се обръща за помощ към папа Пий ХІ с молба за отпускане на помощ. Отпуснати били средства от Светият Престол.Основният камък на църквата в Ген . Николаево бил благословен на 4 май 1928 г от монс. Пеев, и на 20 декември била осветена новата зграда –дълга 73 м. , широка 24, с две камбанарии високи по 41 м.Строежът бил завършен за рекордно кратък срок , заедно с енорийските домове , благодарение на активната помощ на населението. Пасторалната дейност на Н. В. Пр. Винкенти Пеев е била многозначителна по време на пастирските обиколки .Отивал по енориите за да отслужва тайнството Миропомазване. Бил посрещан с много голяма тържественост .От далече неговият файтон бил забелязван, всички камбани започвали да бият и хората тържествено го поздравявали. На 2 ноеври 1941 г. –денят на всички покойници, по време на служба на гробищата ,към края на проповедта , изгубва гласа си , прилошава му и същата вечер почива.За негов наследник е избран един много добър духовник от село Секирово Н.В.Пр. Иван Романов, който е бил и капелан на цар Борис. Така ,той поема управлението на епархията през 1942 г. ИВАН РОМАНОВ 1942-1952 Той е роден в Балтаджий през 1878 г.Ръкополагането му за свещеник станало на 21 септември 1901 г. от епископ Менини.До 1905 г. бил помощник- енорист при западно-католическата църква "Св.Йосиф" в София, после за една година служил в с. Силджиково (Пловдивско). През лятото на 1906 г. бил назначен за капелан на княз Фердинанд, където служел, докато монархът не напуснал България.На 24 август 1923 г.,папа Пий ХІ назначава Романов за свой таен камериер, служба потвърдена и от папа Пий ХІІ . След 24 годишно служене в чужбина , се завръща в Пловдив, назначен за епископ.Ръкополагането се извършва в църквата "Св.Йосиф" в София на 4 октомври 1942 г. След около 2-3 г. от управлението на Иван Романов започват и големите неприятности за българската католическа църква. Една от задачите на комунистическите режими в страните с народна демокрация е разгромът на религиозните институции в тях.В България с нейното изпълнение е натоварена Дирекцията на изповеданията при Министерството на външните работи , чиито сменени след 9 септември 1944 г. служители се ползуват с пълното доверие на новата власт .Докато при православната църква се цели ограничаване на влиянието й, то при католическата се цели почти пълното й ликвидиране. Финансовата дискриминация на католическата църква е друг съществен момент в политиката на комунистическата държавна власт. Директорът на изповеданията д-р П. Тагаров дава интересни сведения по този въпрос в свое писмо до Министерството на народната отбрана от 30 септември 1950 г. Съгласно Конституцията на Н Р България, църквата е отделена от държавата, като същевременно се гарантира пълна религиозна свобода на всички граждани.( чл. 76 ) Църквата в материално отношение се подпомага от държавата. Това важи за Българската православна църква и за мюсюлманското вероизповедание у нас.Католическата църква и евангелските църковни организации, като по-малочислени не са обект на субсидиране от държавата, тъй като ,те са в състояние да се самоиздържат. Твърдението ,че Българската католическа църква през 1950 г. може да се самоиздържа са неверни. Причината- отнети са всички доходоносни имоти на тази институция Още през есента на 1945 г. започват да проучват възможностите за отнемане “за държавни и обществени цели” на покритата недвижима собственост на тази църква.До 1948 г. й позволяват да събира наемите от собствените си имоти, а след това и тези приходи са прекратени.Законът за трудовата поземлена собственост от 1948 г. посяга на един от най-доходните й източници – земята.Църквата бива лишена от своите училища , болници , сиропиталища и други благотворителни заведения.Законът за изповеданията от 1949 г. прекратява връзките на католическото духовенство у нас с Ватикана и съответните Кон-грегации и ордени , които са оказвали известна финансова помощ в предишният период.Комунистическото настъпление срещу католиците в България достига своя връх през септември-октомври 1952 г., когато се провежда шумният процес срещу католическите свещеници. На 14 януари подсъдим е отец Дамян Гюлов, 3 юни -Роберт Прустов и Стефан Цоков, 6 юни-отец Йосиф Тончев, 29 септември-3 октомври 1952 г. подсъдими -40 души, между които е Евгени Босилков –Никополски епископ . А на 29 октомври под-съдим е епископа на Софийско-Пловдивската епархия- Иван Романов.Подсъдимите се обвиняват в най-тежки престапления, клевети, шпионаж, организиране на въоръжени групи за борба срещу народната власт. Доказателства –никакви. Органите за сигурност сами ги създават.В основата си това са насилствено изтръгнати самопризнания на подсъдимите. На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда наказателно дело от общ характер № 1840/1952 г. и осъжда епископ Иван Романов Романов на 12 г. строг тъмничен затвор. За неговата 74- годишна възраст ,тази присъда е смъртна. Измъчен в следствието, обруган и обиден в съда като “изменник на родината” и “ватикански шпионин”, захвърлен при най-строг режим в затвора, 70 дни след присъдата, на 8 януари 1952 г. той умира в Шуменският затвор. |
|
АПОСТОЛИЧЕСКИ АДМИНИСТРАТОР
ФРАНЦ ПЪЧЕВ 1953-1959 След злокобната 1952 г. за католическата църква в България настъпва период на страдание и търпение.Осъдените са местени от затвор в затвор.Години наред превиват гръб в каменоломни и концлагери.Мнозина не издържат и умират.Други излизат от затворите тежко болни и с изтерзани души ПРОВИКАРИЙ СИМЕОН КОКОВ 1961-1974 Един труден период за католиците в България. Малкото останали свещеници след репресиите от 50-те г. са застаряващи. Църквата има нужда от нови , млади кадри.Официалните връзки с Ватикана са прекратени ,църковните згради имат нужда от освежаване и ремонт. Всичко ,което е направено през този труден период е в резултат на усилията на енорийските свещеници по места ,с активната помощ на местното население. БОГДАН СТЕФАНОВ ДОБРАНОВ 1959-1983 Богдан Добранов е роден на 1 декември 1914 г. в Пловдив.Средно образувание завършва в Първа мъжка гимназия в родния си град, след което заминава за Италия и учи в" Пропаганда Фиде", където изучава богословие и Философия. На 3 март 1940 г.е ръкоположен за свещеник. Завръща се в България и служи в катедралната черква"Свети Лудовик"-Пловдив. През 1952 г. е арестуван, обвинен в антинародна прапаганда и изпратен в лагер на остров Белене. Освободен от лагера, няколко години служи в с. Трънчовица., след което се връща в Пловдив и е отново в катедралния храм "Свети Лудовик " Тук получава епископски сан и оглавява Софийско-Пловдивската епархия. На 4 октомври 1983 г.епископ Богдан Добранов предава Богу дух.През 1963 г.са освободени и последните свещеници от затворите. Откритите гонения са прекратени. На 25 юни 1975 г. Тодор Живков, придружен от дъщеря си Людмила Живкова и външният министър Петър Младенов е поредният приет от папа Павел-VІ държавен ръководител от Източна Европа.След тази среща се чувствува известно разведряване, макар и твърде бледо.И все пак, Богдан Добранов е официално обявен за апостолически викарий на Софийско-Пловдивската епархия, като приемник на монс. Симеон Коков. На 26 октомври 1977 г. монс. Марио Брини ръкополага в Катедралата "Св. Лудовик" за Никополски епископ Васко Сейреков, за съжаление починал на 4 януари 1977 г.Наследява го Самуил Джундрин, успенец, енорист в с. Калояново, ръкоположен в Рим лично от папа Йоан Павел ІІ на 27 май 1979 г. По същото време монс. Методи Стратиев е провъзгласен за екзарх на българите католици от източен обряд.Ръкоположени са нови свещеници: Велик Йонков,Христо Пройков, Георги Йовчев, Благовест Вангелов, Филип Романов, Петко Христов. От 3 до 10 ноември 1976 г. на посещение в България е монс.-Агостино Казароли , за да се запознае с положението на католиците в България ,като посещава и трите епархии. Българското правителство връща визитата и през декември 1978 г., Петър Младенов ,като външен министър посещава папа Йоан Павел ІІ.Като резултат от затоплянето на отношенията ,някои новоръкоположени свещеници могат да продължат образуванието си в Рим.На евхаристичният конгрес в Лурд участвува и българска духовна делегация от духовници, монахини и миряни. На 29 юни 1987 г. на посещение в България е архиепископ Франческо Коласуоно, апостолически нунций за специални поръчения при Ватикана .Разговорите , които води с компетентните български власти, дават резултат. След тях е дадено съгласие папа Йоан Павел ІІ да назначи за апостолически администратор на Софийско-Пловдивската епархия отец Георги Йовчев, за времето най-младият католически епископ в Европа-само на 38 г. |
|
СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОП
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ 31 ЮЛИ 1988 След успешно проведени разговори между Ватикана и България правителството даде съгласие енорийският свещеник на с. Житница отец Георги Йовчев да бъде издигнат в епископски сан, като апостолически администратор на Софийско-Пловдивската епархия. За целта от Ватикана пристигна архиепископ Франческо Коласуоно, апостолически нунций за специални поръчения на Ватикана,който на 31 юли 1988 извършва ръкополагането в катедралният храм “Св. Лудовик” в Пловдив От този ден католическата църква започва да диша по-спокойно и да навлиза в един по-добър период. Краят на комунистическият терор започва да се вижда и наистина на 10 ноеври 1989 г. това става. Започва един макар и сравнително бавен период на възтановяване на демокрацията в България.Всичко това се отразява благоприятно и на Българската католическа църква. През 1991 г. България възтановява дипломатическите отношения с Ватикана. Още през предната -1990 г. заминават да учат на запад и първите семинаристи, пристигат духовници от монашески общности с традиции в България. Ръкополагат се нови свещеници.Отменя се текст от закона за вероизповеданията през 1991 г. и позволява на чужди свещенослужители да работят в България.Първата католическа църква , построена у нас след 1989 г. е в гр. Пловдив(“Св. Дух”в кв. Тракия-1996 г.) Около 70% от имотите на католическата църква са върнати (реститоирани).Тя претендира и за други спорни ,според държавата имоти , между които: Първа работническа болница в София, Военната болница и университетът в Пловдив. В София е започнат строеж на два нови католически храма. На мястото на разрушеният по време на Втората световна война готически храм ще се изгради конкатедрала за Софийско- Пловдивската епархия-“Св.Йосиф”..Новият храм се намира в реституиран имот на Католическата църква срещу зградата на Булбанк.Проектът на новия храм и на целият комплекс към него е изработен от арх. Константин Пеев. Строежът започна на 10 юли 2002 г.. Храмът ше има балкон и седящи места за около 400 души. Другия на ул “Монтевидео”-15 и ще носи името на Анджело Ронкали-“Папа Йоан-ХХІІІ” Предвижда се и да се възтанови и мисията ” Проориенте” в София., учредена от дон Галони . Библиотеката на мисията , която съдържа около 80 000 тома и се намира в Монтанина-Италия, ще бъде върната.Францисканците изграждат своя манастирска зграда в гр. Раковски.В повечето енории се възтановяват и ремонтират църковните и жилищни згради. В Миромир ,старата и полусрутена зграда на свещениците ,с неимоверните усилия на енориста дон Франческо Анджелуджи през 2000-2001 г., бе преустроена във вила” Сихем”-център за срещи и духовна дейност на Софийско-Пловдивската епархия.Разбира се това нямаше да стане без одобрението и финансовата помощ на обичаният от всички миромирци монс.Георги Йовчев.Наследника на Анджелуджи , отец Димитър продължи делото и през 2003 г. направи пълен вътрешен ремонт на църквата” Св. Св .Петър и Павел “.Бе оформена паркова част с много цветя ,водни каскади и красиво оформени алеи.В приземието на вила “Сихем” бе направена капела (малка църква за студените дни ),обзаведена от отец Димитър с много вкус,а старата стопанска зграда, много успешно бе преустроена от дон Франческо в зала” Мир”.Закупи се и имот в гр Хисар , където започна изграждане на църковна зграда -“Светото семейство”. Първата копка бе направена на 1 май 2004 г. Не по- малко се направи и по другите католически села от епархията. В Дуванлии бе възтановен от реституцията имот. Голямата и дълга постройка бе разпределена в зала за срещи ,за Каритас, за гости и др.В съседство с църквата и тук дон Франческо направи една зала , където младежите се събират за вероучение. В Калояново църквата” Свети Андрей Апостол” бе съборена и на 7 май 2003 г. бе направена първа копка и благословена от монс. Георги Йовчев строежа на нова енорийска църква .Същата бе осветена на 24 май 2004 г. в присъствието на много гости и жители на Калояново. И тук бе изградена и една красива зграда за калугерки и гости . В Житница още в първите години на демокрацията бе построена прекрасна жилищна зграда за свещеника, в приземието с голям салон за срещи и представления. Благотворителната организация “Каритас”, разкри свои центрове по всички енории ,като в Пловдив бе изграден централен офис на два етажа с всички необходими помещения за извършване на благотворителната дейност.В Миромир бе открит лекарски кабинет . Не бих си и представил как можеше всичко това да се постигне за един кратък период от около 10 г ,без активната и неуморна дейност на монс. Георги Йовчев .Със своя предразполагащ характер , липсата на всякакво високомерие , недостъпност и надменност, така характерна за някои хора в днешно време, Георги Йовчев спечели обичта и уважението на всички жители от епархията. |
