КАПУЦИНИТЕ В ПЛОВДИВСКО

АНДРЕА КАНОВА 1841-1848 С идването на капуцините в Пловдивско започва нова и сравнително плодотворна епоха в църковният живот на павликяните.Новият викарий Андреа Канова бил твърде умен и енергичен човек.Той продължил с по-голямо умение реформаторското дело на своя предшественик.Въпреки голямата си опитност и увереност в постъпките , капуцините също прекаляват в ревноста си по отношение на личния и обществен живот на енориашитеТой издава разни разпоредби, насочени против пъстрата народна носия, разните накити в жените и младежта, народните игри и песни, хора , седенки и весели обичаи. През 1843 г.например една заповед гласяла, че младоженците не бивало да се венчават в пъстро везани ризи, накичени със цветя. Ако се явят с накива накити, трябвало да ги свалят ,преди да се венчаят. В едно писмо от 20 май 1846 г. засяга въпросът за така наречените “калугерки”.Той се изказва против своеобразните монахини. Заповядва да се ограничи числото им в Калачлии и Балтаджии, като се признае само на някои от тях, правото да се наричат калугерки, за което ще се изисква спициално разрешение от епископа.След литургия и вечерня нека веднага си отидат по домовете ,заедно с другите моми. Канова предписва и как да се държат свещениците , когато изповядват лица от женски пол , да не би да стане някаква съблазън. През 1841 г. , поляка Чайка Чайковски (Садък паша) пише,че католическото духовенство упражнява феодални права над бедните павликяни, които населяват 7 села около Пловдив... Руският учен Виктор Григорович , който посещава Пловдив през 1844 г., също отбелязва, че павликяните са напълно отчуждени от своите братя православни, а италианските мисионери почти не знаят български език, но те са и лекари и учители и повече уважавани от самият кмет.. В едни свои бележки Андреа Канова пише: Заварих като пристигнах, тази мисия в плачевно състояние, колкото духовно ,толкова и материално . До колкото силите ми позволиха, потрудих се да поправя и другото. И благодарение богу , заедно с милостините из Европа не бяха безплодни моите трудове . В първата моя пастирска обиколка по селата ми се смръзна кръвта във вените на скръбната гледка на къщурките на мисионерите, особено пък на черквите в селата Балтаджии и Даваджово. Стига да кажа , че най-мизерният обор в Италия, далеч надминава по хубост,тези черкви.Реших да махна това плачевно зрелище. В септември 1842 г. Андреа Канова изпратил едно влиятелно лице от католиците с някои други още за да опитат и изпросят позволение да се построят по-подходящи черкви в Балтаджии и Даваджово най-напред и после по другите села. Но не са могли да получат, по причина на големите препядствия от страна на турската власт. В по-късен етап ( 1844 г. ) е получен султански ферман само за две простички църкви и са изхарчени повече от 12 000 гроша за бакшиши и рушвети( за онова време тази сума е била цяло богатство ). За своите явни заслуги, в качеството си на викарии, Канова получава епископска титла на 26 март 1848 г., като епископ на Кроя (Албания) и апостолически викарии на София и Пловдив, със седалище Пловдив.След провъзласяването му за епископ , което става в Цариград, Канова спечелва пред местните турски власти голяма почит и уважение.Даже гръцкият владика тогава отива да го поздрави с новата длъжност.За него пише един свещеник така : За всички бе любим баща, обичан и почитан. Построи черкви във всички католишки села, с подходящи жилища за свещениците енористи.; също и сегашната катедрала в Пловдив е негово дело; построи в града предишното здание за свещениците и една резиденция за себе си; един дом за бедните(1848) и сегашните две училища до катедралата.Повика от Франция отците Августинци за учители(1863), и сестрите от Св. Йосиф за учителки(1865), даже сам той, с няколко свещеници по-преди преподаваше на децата, които събираше в църковните стаи. Достави сегашният публичен часовник над катедралата в Пловдив и по-предишният голям орган в катедралата.За своите заслуги бе декориран Кавалер на “почетният легион” от Франция. Канова успял да закупи обширни земи в селата Ахланово и Коматево, за да даде възможност на многобройните по–бедни павликянски семейства от селата, да намерят препитание.Действувал не само като църковен ,но и като обществено-икономически реформатор, поради което станал много популярен и обичан в папството си.Той станал и основоположник на католическото просветно дело в епархията.В Пловдив функционират две училища- едно за момчета и друго за момичета.Обучението се води на павликянски диалект, но родителите поради липса на средства отписват децата си, веднага щом станат годни за някаква работа. Въпреки това , мисионерите успяват да изпратят някои ученолюбиви младежи да продължат образуванието си във Франция и Малта, а други двама през 1862 г. отиват в папския колеж в Рим. През 1863 г. в Пловдив се създава втора католическа мисия на успенците. По предложение на Канова ,те се насочват към образуванието .Още същата година откриват училище "Св. Андрей", в което се приемат всички желаещи ученици , без оглед на вяра , националност и др.В училището е въведен и курс по френски език и учениците достигат до 150 души. През 1866 г. е открито и девическо училище в подарения от Канова, капуцински манастир.Негови основателки са 4 монахини французойки от ордена на "Св. Йосиф". Благодарение на щедрата финансова помощ на френското правителство, девическото училище се разраства и към него през 70-те години е открит и пансион. По инициатива на Андреа Канова било уредено пребиваването на вицеконсули на Австрия,Франция ,Великобритания и Русия в Пловдив. Откриването на вицеконсулства в Пловдив, на великите католически държави, помогнало престижът на католиците в района да нарастне. Той почива на 10 август 1866 г. в Пловдив, след 25-годишна апостолска дейност и бива погребан в Катедралата. Има и надгробна плоча с надпис.След Канова, мястото на Софийско-Пловдивски викарий заема Франческо Доменико Рейнауди-също капуцин. ФРАНЧЕСКО ДОМЕНИКО РЕЙНАУДИ 1868-1885 Рейнауди е роден на 2 ноември 1808 г. във Виллафранка (Савоя).Той бива ръкоположен за епископ в Цариград в 1868 г. с титла Егейски епископ и Софийско-Пловдивски викарий.На тоя винаги неуморим и неразделен другар на Канова не му остава нищо друго , освен да продължи делото на предшественика си.Той открива малка семинария в Пловдив, в коята първоначално се подготвят 8 момчета за духовници. Заедно с нея във всички католически села в Пловдивско са открити училища към местната църква. В тях децата се обучават на българско четмо и писмо и в наизустяването на някои молитви и песнопения на латински език. Към 1869 г. , католиците в Пловдивско разполагат с 10 църкви , 13 свещеници, а общият им брой достига 8267 души. Повишеното самочувствие на капуцинската мисия е отразено в молба до турската администрация за преригистриране на всички павликяни с наименованието "българи католици".Но руският вицеконсул Н. Геров в остър протест до пловдивския мютесариф преценява това искане като голяма интрига , насочена срещу православието, и за това то остава без последствие. Рейнауди построява едно голямо сиропиталище в 1872 г.с девически манастир за български сестри калугерки, възпитателки към сиропиталището. През 1872 г. била издигната хубавата църква в Хамбарлии с купол в средата.В Дуванлии новата църква се преустроила през 1886 г. в модерен романски стил; в Давуджово сегашната църква е издигната през 1882 г. от Павел Цакия .В Балтаджия- през 1887 , а в Калъчлия през 1891 г.До всяка църква е издигната по една камбанария от страна на двора.И в новите павликянски села са издигнати църкви.Коматевската е построена през 1856 г. , а в Герен -1884 г. Рейнауди бил застъпник на въстаници пред властите, през Априлското въстание -1876 г. По време на Рейнауди се случва и Руско-Турската война и тогава ,той се показва като достоен пастир, като насърчава своето папство, когато почти всички бяха изплашени от турците и не позволи на никой да избяга от града, като ги ободряваше с пристигането на руските войски.И въпреки ,че Сюлейман Паша му беше заповядал да напусне Пловдив ,заедно със свещениците си,защото ще го бомбардира, той отговорил ,че никой няма да напусне и ако трябва всички ще загинат.По време на кланетата в Батак и Перущица, той е един от първите в комитета , които дават подслон на бежанците. След освобождението като вещ по българските работи, до него се допитвала Европейската комисия по изработването на Румелийския органически устав, а сетне, когато областното събрание започнало да работи, на три пъти бил избиран за негов почетен председател..За заслуги към бежанците и ранените руски войни бива награден от Руският Император с ордена “Св. Андрей Апостол “ През 1882 г. основава известната католическа болница в Пловдив. Поради напреднала възраст, той сам пожелава да му бъде даден помощник и това е Роберто Менини през 1880 г. Рейнауди през 1885 г., на 77 г., изцяло се отказва от пастирските си задължения и се оттегля в Калъчлий, за да прекара последните си години от живота.В знак на благодарност за делата му , папа Лъв ХІІ, го въздига в архиепископски сан, титуляр на древната Ставрополска епархия..Рейнауди умира на 24 юли 1893 г. на 85 г., като прекарва в България цели 52 г. и не пожелава да се завърне в отечеството си.Тялото му бива пренесено в Пловдив и погребано в Катедралата , до своя другар епископ Канова. Траурната церемония била изключително впечатляващо събитие за онова време.Пловдивският кмет , тогава положил венец с надпис: "Във време на народни бедствия взе живо участие за облекчение съдбата на гонените българи, на които направи толкова благодеяния, че никой не ще го забрави" РОБЕРТО МЕНИНИ 1885-1916 Роберто Менини още като помощник на Рейнауди построяват една болница в Пловдив в 1881 г. и една по-подходяща епископска резиденция. В 1885 г., Менини беше повишен в сан Гангрийски Архиепископ и Софийско-Пловдивски викарий.Първата негова грижа като идва в България е да отвори една семинария, както и става в 1881 г. с помощта на Главният Настоятел на Капуцините в Рим. Една малка семинария е имало още по времето на Рейнауди ,но тя не задоволявала нуждите.Преобладаващото число семина-ристи в новата семинария , наречена “Международна “ са българи. От 1881 до 1884 г. , освен чужденците, тя подготвя и 17 свещеника от павликяните-българи .В 1894 г. тази семинария бива разделена на две: младежите чужденци са изпратени в Цариград, а българчетата остават в Пловдив.Тя е преименувана в “Народна Семинария “ и в продължение на 16 г дава 23 свещеника. Ректор на семинарията е отец Климент Джундрин, родом от Калачлии. Епископ Роберто Менини е роден в Сплит, далматинец по произход, познаващ добре славянските езици.Завършил е университета в Грац –Австрия. През 1898 г. започва изграждането на голямата камбанария при катедралата “Св. Лудовик”.Тя е строена няколко години. Папа Лъв-ХІІІ получава няколко големи камбани от град Бохом- Германия за своя 25 годишен юбилей, но ги преотстъпва на познатият му приятел от младини Менини. През 1896 г. е построена и международната католическа болница, поверена на сестрите терциарки. През 1889 г. е довършена и църквата “Св. Йосиф” в София, през 1909 г. е открита Клементинската болница също в София.В квартал “Кючук Париж” в Пловдив през 1903 г. е осветена новата църква “Света Богородица Лурдска”. През 1910 г. Менини закупува много земя в София за построяване на сиропиталище и училище “Санта Мария”. Монс. Роберто Менини е автор на много книги и е бил много добър проповедник и оратор. Той заболява и умира в Клементинската болница на 14.10.1916 г., след като бе преживял в България 36 г. Тялото му бе пренесено в Пловдив и почива в Катедралата до двамата негови предшественици - Канова и Рейнауди. Още приживе, поради напреднала ,старост Менини пожелава да му бъде даден помощник и това е Винкенти Пеев.