СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ И АРХИЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ЧИПРОВЦИ  


ПЕТЪР СОЛИНАТ
1601-1623

Родоначалникът на организираната католическа пропаганда по българските земи Петър Злоютрич, наречен още Солинат, е роден през 1565 г. в гр.Соли ( Тузла) в Босна. През 1595 г. в качеството си на апостолически визитатор, заедно с няколко босненски францисканци се установява в Северозападна България и разгръща активна дейност сред католическото население в Чипровския край. Изгражда църкви и манастири, открива училища. Близо три десетилетия, Солинат посвещава на католическата църква. Още през 1595 г., отива лично в Рим, за да разкрие условията за разпостраняване на католицизма на Балканите.Петър Солинат бива назначен за софийски епископ през 1601 г. от папа Климент VІІІ. За център на своята епископия , той избира Чипровец. Умира на 4 април 1623 г.
Този човек станал действителният основател на Католическата църква в България, не само поради факта на своето ръкополагане за епископ, който би могъл да бъде и формален, но за 25 - годишната си дейност, той очертал направления за установяване на вярата и посочил средствата за осъществяване на набелязаните цели, следвани и от неговите приемници.
Първият открит до сега доклад от Солинат до Конгрегацията в Рим е от 10 май 1612 г.Тук той пише в 3 л. ед. ч. Ще цитирам отчасти този доклад:
Когато пристигна в епархията си и се настани в манастира, основан и изграден от него и местните хора, той се погрижи да поучава в светата вяра, в четмо и закон Божи младежта на старите и новите християни, като проповядваше Светото евангелие на хората .Измежду младежите облече братя (францисканци), имайки разрешение от областните настоятелства от Босна. Други (мирски) свещеници и семинаристи ръкоположи (в по-горни чинове). Освети църквата,основана и изградена от него и местните хора, в местността, наречена Копиловец.....
.....Изгради из основи една църква в първото селище на име Петокладенци, приобщено от него към светата вяра.
Посещаваше своята епархия, като миропомазваше и проповядваше словото божие.И като беше в град Търново, приобщи и покръсти голямо число от споменатите павликяни. Изпращаше свои свещеници там, където не можеше да отиде лично. Те приобщиха и покръстиха в светата католическа римска вяра голям брой хора от същите павликяни в две селища близо до Филипопол: едното наречено Калаброво и другото Ново село. И там , където той можа да снабди селата със свещеници, извърши това, а в Рама освети една църква.
В изпълнение на тези неща при пътуванията си той понесе много злини и опасности, почти до загуба на живота, и много загуби в пари, три пъти е бил бит от турците, и много пъти е бил в опастност и от страна на павликяните, които му се противопоставяха, и най – вече от страна на управителя на Никополския санджак, който го бе търсил, за да го залови, понеже беше наклеветен заради покръстване на павликяните. Неколкократно е бил обвиняван пред турците от схизматиците и лошите християни. Той също е бил измъчван от своите католици от гръцкият митрополит схизматик, от софийският архиепископ, голям враг на Светата римска църква.Последният всяка година идваше с цел да подчини него и неговите хора на своята схизматична империя и изискваше от него и неговите хора несправедливи облагания с пари, както взема от своите подчинени хора схизматици, като ги връзва, бие ги, съюзен с най- жестоките турци, които може да намери. Същият осмива папата и римският обред, насъсква турците против нас и нашите хора, увещавайки ги да ни нанасят вреди и гонения.
В този документ се говори за две села в Южна България- Калаброво и Ново село. Това са нелокализирани селища с павликянско население, за които има данни от първата половина на ХVІІ в. Вероятно са се намирали в южните склонове на Стара планина. Предполага се за Калаброво, че е днешният гр Калофер. По-късно е известен и втори доклад до Конгрегацията от Петър Солинат. Той се състои от 2 ръкописни страници. Към него вероятно при получаването му в Рим е прикрепен отделен 3 лист с отбелязана дата на представянето му- 1 април 1622 г.Ще цитирам някои редове от него:

Има някои градове и места на местни християни, родени в тази страна, като Чипровец, Желязна, Копиловец и много други. Тези хора, когато аз бях пратен при тях от Климент VІІІ, светла му памет, живееха по християнски, но лошо, без добър пастир, защото спазваха много лоши обичаи като суеверия и магии, магьосничества и някои празници по модула на схизматиците. Не ходеха на литургия, освен когато им се нравеше, рядко се изповядваха. Носеха храна в църквата и там я консумираха, като се държаха скандално в църквите: танцуваха ,играеха и вършеха други неприличия.
Даваха дъщерите си на турците, на схизматиците и мнозина водеха по две жени. Когато не им харесваше една, я оставяха и вземаха друга.
В деня на Рождество Христово вършеха едни игри ( наречени коледари) много скандални, в които вземаха участие хора от двата пола, и по-голямата част не слушаха литургията.
Женеха се във втора и трета степен и на сватбата се събираха роднини и съседи и така по една или две седмици пируваха и се напиваха много неприлично, от което се раждаха много лоши прояви.
Благодарение на Бога ние премахнахме тези и много други неща, недостойни за християнското име.
И когато ги укорявах за тези пороци, те ме даваха в ръцете на турците, от които понасях много мъчения и удари, и ме разкарваха от един град в друг,с най-голяма моя болка, и не за друго, а защото не можех да понасям споменатите техни пороци.....
......Тези хора преди нашето идване нямаха никакво тайнство и когато им се споменаваше името на пресветия кръст или им се показваха свети ликове, бягаха от тях като от общ неприятел на нашата вяра, а сега по милостта на Господа по-голямата част от тях като че ли винаги са били католици и живеят праведно. Когато отидох за първи път сред тях, те ми казаха , че ако не замина част по-скоро, ще ме убият с камъни. Сега те биха дали живота си, както те изразяват, за епископа и неговите другари.Първото село , което се обърна в новата вяра бе Петокладенци, където построихме църква и жилище, в което могат да живеят няколко свещеника. И на друго място направихме един параклис, т.е. Белене и един манастир за монасите, и в много други места се умножават и църквите и свещениците в светата вяра
От тези доклади виждаме ,че се споменава за две пловдивски села Калаброво и Ново село, за най-старото Даваджово няма и дума. Най-вероятно то да не е започнало да се заселва в тази 1611г. По-късно от един документ изпратен до Конгрегацията в Рим от 1622 г. вече четем:
Като се мине от Сокиево през Балкана, близо 60 мили далеч, пристига се в Калаброво, гдето има 30 къщи, но всички не обърнати; които при това скоро биха се обърнали, ако можехме да поддържаме тамо свещеник...
.....От Калаброво има едно село 20 мили разтояние, наречено Даваджово, с 100 къщи, от които една трета част са вече покатоличени, и има надежда за обръщане и на другите.Тук живее един свещеник, но бедният би имал нужда от телесна и духовна помощ. Седем мили от Даваджово пристига се в Хаджиево, гдето има 10 къщи, част от които покатоличени.
Вижда се , че вече в 1622 г. с. Даваджово е имало 100 къщи, докато в 1611-2 г. ( от първият доклад на Солинат ) ,то изобщо не се упоменава.Няма съмнение ,че ако е съществувало още тогава , то свещеникът стигнал до Калаброво и Ново село е щял да посети и това голямо село.Можем да дойдем до заключение , че село Даваджово е започнало да се заселва между годините 1611-1622.
През 1623 г. Петър Солинат умира и завещава на наследника си една църковна институция от около 8000 католици , близо половината от тях павликяни.

ИЛИЯ МАРИНОВ
1624-1641

Наследникът на Солинат е Илия Маринич (Маринов)-францисканец, роден в Чипровци.Той бива провъзгласен за епископ през 1624 г. и е основател на кустодията на францисканците в Бъл-гария.
През 1624 г. , като пряко следствие от ревностната дейност на Петър Солинат, става отделяне на францисканската мисия в България от стоящата над нея, до тогава - босненска. Епископското седалище станало център на обособена отделна францисканска териториално-административна единица - Българска кустодия, включваща територии от България, Влашко и част от Унгария.
Под ръководството на новосъздадената Конгрегация за разпостранение на вярата (1622 г.), Римската църква поставя на по-здрави основи своите делав некатолическите страни.В един доклад на Илия Маринов от 1622 г.се посочва точно непосредствената цел; Към обръщането на турците в християнството не може да се пристъпи под страх от смърт. Схизматиците (православните) са по-упорити и по-големи врагове на католиците от турците. От павликяните се покръства всеки ден по някой...
В един негов рапорт от 1625 г. узнаваме , че в тази същата година, и в последната си обиколка из епархията е успял да покръсти 2000 души из между павликяните, а на следващата 1626 г. покръства още 333 човека.
В нова време, павликяни обърнати е имало към 8000 души, а не обърнати към 7000. Тук трябва да споменем и католици от други народности в Чипровец и Копиловец – Саксонци и Дубровчани, които влизат в това число.От Дунава до Пловдив е имало 17 павликянски села с около 1330 къщи.Продължава изпращането на по-будни момчета за свещеници в Лорето (Италия).
Въпреки чумната епидемия, която пламва през 1628 г., епископът редовно посещава своето папство в Северна България. Но след 1631 г. обиколките стават невъзможни поради струпванията на турски и татарски войски, за войната срещу Полша.Настанени в Никополско, те вилнеят безнаказано и тормозят и павликянските села.Илия Маринов се оплаква в едно писмо до Рим ,че католиците са постоянно глобявани и наказвани, а когато нямало за какво да ги обвинят им казвали Вие сте от същата вяра с поляците и вие молите Бога да им дарува победа.
Илия Маринов малко се грижел за южните павликяни и нито веднъж не е отишъл лично да ги нагледа и да повлияе за обръщането и на не покръстените в католическата вяра.В последните години от живота си , той често боледувал и през 1638 г. за негов помощник е назначен Петър Богдан.След тази година започва по-активна мисионерска дейност в Пловдиско.Илия Маринов умира през 1641 г.


Арх. ПЕТЪР БОГДАН БАКШЕВ
1647-1674

По предложение на Петър Богдан през 1643 г. Конгрегацията за разпостранение на вярата взема решение да отдели от Софийската архиепископия земите на Централна и Североизточна България.Обособява се нова архиепископия, наречена Марцианополска или Преславска.Това било направено по предложение на Петър Богдан, поради нарастване на структурата на Католическата църква в България и както казва той "не магат да бъдат обходени местата за 20 дни".
За център на Марцианополската архиепископия бил избран гр. Доростол (Силистра) и за първи неин архиепископ бил издигнат Марко Бандулович, родом от Босна. Той бил предпочетен , тъйкато владеел славянски език .Под юрисдикцията на на новата архиепископия били отдадени Добруджа, северното черноморие, Молдова, както и католиците от никополско.За софийският архиепископ останали Влашко, северозападните и западни български земи и павликяните в пловдивско.
Петър Богдан е централна фигура в историята на католическата пропаганда по нашите земи пре ХVІІ в.
Повече от пет десетилетия разгръща активна многостранна дейност, чието значение далеч надхвърля пряката задача на мисионера да работи за затвърждаване устоите на католическата пропаганда .
Роден е в Чипровци през 1601 г.Отначало учи в Чипровският манастир, а след това в Климентинският колеж в Рим. През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при Петър Солинат. По-късно през 1628 г. епископ Илия Маринов изпраща младият тогава Петър Богдан да продължи образуванието си в манастира “Арачели” в Рим. В своето препоръчително писмо до Конгрегацията той отбелязва:
“Да придобие наука, тъй като е добър граматик и има голяма воля да се учи, е с много добър живот, с добри и честни нрави и с малко се задоволява в живота”
И наистина целият съзнателен живот на П. Богдан потвърждава тази характеристика.
След завръщането си от Италия през 1631 г., той става кустос на българскете францисканци. През 1637 г.П. Богдан е избран за Галиполски епископ и помощник с право на наследяване на софийският епископ.
В началото на 1639 г. Конгрегацията назначава П. Богдан за апостолически викарий във Влахия и Молдавия.Две години по-късно(1641) той наследява починалият епископ Илия Маринов, а в 1643 вече е ” епископ на София, архиепископ на цялото българско царство и апостолически викарий във Влахия и Молдавия”.
Жизненият път на Петър Богдан завършва през септември 1674.
Историческото значение на половинвековната неуморна дейност на П. Богдан в България като викарий, кустос, епископ и архиепископ се изразява главно в две направления: активна мисионерска дейност и творчески изяви като публицист, литератор, изследовател и политик.
П. Богдан разгръща активна дипломатическа дейност, като поддържа многобройни контакти с видни политически и културни дейци в Европа Той има и определен принос за подготовката на Чипровското въстание. Неслучайно гръцкото духовенство и османските власти се страхуват от него и го преследват постоянно.
До сега са известни 7 доклада, различни писма и др. материали, винаги саморъчно написани.Те разкриват интереси и познания по архиология, география, картография, икономика и др.
Писмо на архиепископ Петър Богдан от 17.ІІ.1647 г.Той прави обиколка по своята епархия от 4 ноември 1646 до 17 февруари 1647 г. Тук ще цитирам някои моменти от неговия доклад:
На 19 ноември 1646 г. посетих град Филипопол, където няма църква, нито параклис за католиците.Католиците са около 12 души и това са търговци от Дубровник с техни прислужници. Литургията се служи в къщата на един търговец. Има едно разпятие и свещници от дърво.Върху една маса правят олтара и там свещеникът служи литургията на осветен камък. Нямат свещеник, идва онзи , който се грижи за селата на павликяните. Нямат одежди за литургията, а като идва свещеникът, носи всичко със себе си .Понеже тук минава главният път за Константинопол, всякога се намират пътници католици.

На 21 ноември 1646 г .посетих с. Калъчлии, където при предишното ми посещение имаше 60 къщи на павликяни, по народност славяни, сега са се увеличили на повече от 70, понеже са дошли мнозина от ония, които живеят около Никопол, тъй като тук те не са натоварени с толкова данъци, колкото там, и дори често бягат от там, минават Балкана и идват да живеят в Тракия. Те са около500 души, почти всички са покръстени, с изключение на 6-7 къщи, дошли наскоро.
На това място са построили една голяма къща според обичая, покрита с плява, с две помещения вътре. Направил я е Джакомо Хомодей, ученик на Илирийският колеж в Лорето , понастоящем енорийски свещеник в ония села.В тази къща се служи, понеже е достатъчно обширна за целият народ....
.......На 23 ноември 1646 г. посетих село Хамбарлии. Това място ще да има около 60 християнски души, доведени вече във вярата, и около 20 деца, на грижите на същия енорийски свещеник, наречени павликяни, но по народност славяни. Няма църква.Един християнин построи до къщата си от плет малка къща, където се служи, когато дойде свещеникът и ние също отслужихме на същото място върху преносим олтар....
..Живеят клетите сред турци и нямат такава свобода, както другите селища.
“На 25 ноември 1646 г. посетих село Даваджово, населено с павликяни,по народност славяни, където живеят повече от 400 души; Няма други(вярващи) сред тях. В последното ми посещение отбелязах тяхното коравосърдечие, а сега по милост божия ги намерих по-добри , след като си замина от тук един техен свещеник, който претендираше много ,а не знаеше нищо, и без това божият дух действа според волята си. Пристигнахме в селото към 20 часа от деня ,настанихме се в къщата на един старец. Из селото се разнесе слуха за нашето идване.Същата вечер дойдоха неколцина при нас на вечеря. И понеже беше петък, донесоха от своята бедност зеленчуци и хляб и онова, което имаха. Когато настъпи сутринта, нашите направиха олтара пред къщата, украсен с одеждите , които носех. Мястото беше открито от всички страни,така ,че се виждаше от всеки минаващ. Когато стана време за службата, облечени бяхме в понтификални дрехи и според времето и мястото бе отслужена литургия, като присъствуваше целият народ, големи и малки, а неверниците стояха отдалеч,а тези , които щяха да се кръщават, стояха близо. След като пях от Евангелието и проповядвах , доколкото моята слабост позволяваше, "защото не сме ние; които говорим; в този случай”
Подир литургията , като дадохме благословията и раздадохме кръстчета, както по-горе, бяха повикани тези, които щяха да бъдат миропомазани,`миропомазахме мнозина, а прииждаха нови толкова , че до пладне не можахме да свършим с миропомазването и кръщението.. Кръстиха се някои старци на повече от 70 г. и други възрастни с целите си семейства. С помощта на светия дух се отвориха сърцата на тези, които идваха сами и искаха своето кръщение. И понеже не можехме да продължаваме това свещено дело, наредих на другите свещеници да кръщават. На една страна започна да кръщава отец кустосът, а на другата г-н Дон Джакомо, а аз миропомазах кръстените и други, дори изоставяхме много неща и церемонии от обредника, едно, че нямаше време и друго, за да не се скандализира някой, тъй като гледаха, че свещенникът докосва девойките и старите моми по гърдите и пр. Защото гледаха наоколо турци и схизматици,които можеха да се подиграват с тях, неразбирайки тайната на церемонията. И бяха покръстени този ден от мен, от отец кустоса и Дон Джакомо долуизброените, защото отец Павел записваше кръстените и също така тези,които се миропомазваха
Имена на по-стари кръстени: Добре Радов, 70г. и повече ,Добре Станьов, също около 70г. , Дода Костова, Добра Славова, деца на брой 4, Зора Радонова , Съба Петрова , Нечо Бальов.От отец кустоса бяха кръстени 15, освен горните, чиито имена в бързината не бяха отбелязани и пр.
Миропомазани 102.
Миропомазах същия този ден също тези, които бяха кръстени, но не бяха миропомазани, общо 102-ма дущи.Имената им се пазят, както и на другите в нашия архив.
Нямат църква, нито други необходими неща за отслужване на литургията. Искат свещенник за себе си, който би трябвало да има поне 20 скуди годишно, инак не би могъл да живее. Г-н Дон Джакомо идва,когато те имат нужда, както прави и за другите села.Но понеже е отдалечен 25 мили и повече, не може толкова често да бъде с тях.
Поискаха одежди за службата. Дон Джакомо Хомодей ходи да им служи понякога, но искат един свещеник, комуто да дават поне 20 скуди, защото Дон Хомодей се намира далеч на 25 мили.
Имаше един на име Руско, който по-рано беше техен свещеник,знае да чете сръбски , и се обърна в католическата вяра и покръсти. Разреших писменно за сега да кръщава при нужда, като го поучих добре предварително за начина, същността и намерението. Да съобщава на верните за неделни и празнични дни, и когато се съберат, да ги научи на “Отче наш” , “Радвай се” , “Веруюто” , да се молят на Бога и да казват литаниите и други молитви. И когато стане нужда за изповед, причастие, раздаване на други тайнства, да бъде задължен да прати за свещеника и да му съобщава, ако е кръстил някого, а свещеникът да стори онова, което е длъжен. И това да бъде така, докато бъдат снабдени със свещеник.
.......Има едно село на име Селджиково. Всичките му жители са турци; и понеже имат обширни поля и места за оран, управителят на селото разрешил на всички, които поискат, да дойдат да живеят в част от споменатото място, като в продължение на 4 години няма да им иска нищо. Събрали са се 12 къщи на павликяни и са близо до Хамбарлии, 50 души ; големи и малки.
През 1649 г.Петър Богдан тръгва отново за Тракия , но е принуден да се върне , тъй като разбойници завардват почти всички проходи. Затова задължение да навести южните павликяни се прехвърля на енорийският свещеник от Калачлий- Яков Божи човек (Джакомо Хомодей). Неговият рапорт потвърждава идването на бежанци от Северна България.Той намира католици в 7 селища.Освен в четирите предишни , Хомодей посочва , че нови пришелци са се настанили в православните села Калаброво, Караманово и Чоба, като само в последното те са покръстени.
Въпреки епидемията от чума , се появява и ново католическо селище през 1662 г.- Доганли (Дуванлий)
Името на Петър Богдан е свързано с един много важен момент в българската историография. В последните години от своя живот той пише история на българите, отпечатана едва след смъртта му. Оригиналът на това съчинение, създадено един век преди “История славянобългарска” на Паисий, все още не е известен.
На Петър Богдан дължим най-хубавите и съдържателни описания на редица селища от преди освобождението: София, Търново, Никопол, на някои павликянски села правени от българин.Петър Богдан притежава и богати литературни интереси.Той владее- италиански, латински, хърватски, влашки и др. езици.
Ще цитирам още един негов доклад от 23 юли 1663 г.отчасти:
....Като приключи посещението на града, архиепископа пое пътя към Тракия, като взе със себе си един свещеник, един слуга и един надничар, за да посети павликяните, които се намираха около Филипопол.На третия ден пристигна във Филипопол и посети малцината католици, също дубровнишки търговци, за които отслужи литургия в една часна къща. Параклис нямат, имат една одежда, свещеник не издържат. Мисионерът, който е в павликянските села, понякога идва при тях и им раздава тайнствата. Чаша нямат. Те са само малцина, броят им не надвишава 10 души, а понякога са и повече според времената на търговията
На 28 ноември посети първото село на име Калачлии. Те нямат църква освен една обширна къща от плет, отвътре измазана с кал....
....На третият ден в присъствието на целият народ след литургията заведоха архиепископа извън селото, в гробищата на открито поле, за да опее душите на покойните.Верните следваха архиепископа с голяма набожност.
В това село има католици, възрастни и деца, около 490 души.Измежду тях има още някои, но малцина, които постоянстват в своето твърдоглавие.Спазват старият календар.
.....На 5000 крачки от Калачлии има две места-Селджиково и Доганлии, близо едно до друго.В Селджиково в частна къща на един католик, архиепископът нареди мисионерът да свика всички околни католици, и там отслужи литургия, държа проповед, раздаде тайнството на миропомазването и извърши други необходими неща.Миропомаза 96 души.
Нямат църква, нито църковна покъщнина. Мисионерът носи със себе си всичко необходимо за извършване на литургията. В тези две села католиците не надвишават по брой 180. При миналото посещение броят беше по-малко, но през изтеклите години мнозина от ония павликяни, които живеят покрай Дунава, поради тиранията на властвуващите, преминавайки Хемус дойдоха да живеят в Тракия сред своите павликяни, освен,които скитат из други области.
В същият доклад четем по-долу за Даваджово , където се правят опити за построяване на нещо като църква
....Мисионерът се отправи към следващото село на име Даваджово...
..Те приеха католическата вяра първи пред другите. Верните от двата пола заедно с децата са около 200.Всред тях няма нито един схизматик от гръцки обред, нито турци със семействата си.
И тези нямаха църква, нито по- забележително място за служене.. Сиятелните отци от Свещената Конгрегация за разпостранение на вярата, като разглеждали последният доклад на архиепископа, подбудени от обичайната си милост, наредиха да се броят на архиепископа пари, та при завръщането си да се погрижи на това място да построи църква, поне дървена. Архиепископа по това време на това посещение предаде тези пари на господин Никола Андреаши, дубровнишки търговец, както самият той заявява с почерка си, че архиепископът бе предал това от страна на сиятелните отци, та той, като познат на турците, със своето благоразумие да се погрижи да получи разрешение от кадията да построи църква върху развалините на старата църква. Господин Никола прояви всички грижи, но не бе възможно да получи такова разрешение. Тогава работата бе отнесена до господаря или покровителя на селото, комуто казаха:” Ето , господарю, този търговец от любов към бога бе определил да построи на наше място за нас бедните една дървена църква на свои разноски ( премълчавайки името на Свещената Конгрегация поради много причини).Като чува това, той им даде друг съвет: Да изоставят името църква и без всякакъв страх и разноски за кадията да построят една продълговата къща със стая за свещеника, в която без никакво препядствие и забрана ще може да се събира народът, за да слуша литургията и да приеме тайнствата на църквата: и така стана. Такава къща бе изградена и покрита отгоре с печени керемиди, в която мисионерът живее и служи..
Петър Богдан укрепил добре собствената си епархия и управлявал дълбоко почитан от своите верни до смъртта си през 1674 г. Същата година за негов заместник бил избран викарият му -Влас Койчев (Койчевич), но поради скорошната му смърт , той така и не заел този пост.


арх.СТЕФАН КНЯЖЕВИЧ
1677-1691

Петър Богдан умира през 1674 г. През същата година си отиват от този свят и Петър Парчевич, Филип Станиславов и Франческо Соимирович , като оставят вакантни няколко епископски престола. След 3 години за Софийски архиепископ е ръкоположен бълга-ринът от Чипровци - Стефан Княжев (Княжевич) на 1 март 1677 г. Княжевич бил францисканец и учен теолог, роднина на Парчевич.Неговото време е било най-бурно за католичеството, поради Чипровското въстание от 1688 г., в което активно участие взема католическото население в Северозападна България.По време на въстанието , той е бил болен ,схванат в нозете и по тази причина се е оттелил във Влашко, но не е бил безучастен към събитията от онова време. От там той се е свързал с Австрийският цар и иска помощ за въстанниците.Поради жестокото потушаване на въстанието хиляди католици са прогонени от родните си места. Във Влашко турските войски са били прогонени наскоро от Австрия. В писмо от 8 май 1689 г. , Княжевич пише , че Чипровец в края на 1688 г. е бил напълно разорен. В същото писмо пише за 7 свои братовчеди ,отведени в плен и ,че е много загрижен как да намери средства за да ги откупи. В друго писмо от 10 януари 1689 пише, че другите павликяни извън Чипровец не са пострадали, въпреки големият страх. Само са изпатили свещениците от Ореш - отец Филип, който бил от Горно Лъджене и свещеник Стефан Матеович от Сараево, защото турците мислили , че са родом от Чипровец. С откупи и свидетели, че не са от там , биват освободени.През януари 1690 г.,българските заселници биват нападнати от татарите Те не убивали и не отвеждали в плен , а само ограбвали всичко.Архиепископ Княжевич, който бил в Търговище по това време , оставили само по бели гащи, без риза, като му взели всичко , дори и епископската мантия. От тук той избягва в Брашов, от където моли Конгрегацията да го снабди с ново епископско облекло, за да може да изпълнява задълженията си.За всички трудности сполетели населението през този период се говори в един рапорт до пропагандата от Антоний Стефанов- Никополски епископ от 5 март 1690 г.След много препядствия и страдания, Княжевич успява да избяга в Трансилвания и се настанява в Херманщат. Там той бива радушно приет от ген.Фридрих Ветерани и заживява сравнително спокойно.Тук , той сменя името си от “Княжевич” на “Конти”.Княжевич умира на 28 октомври 1691 г. на 70 г. в гр. Сибин (Седмиградско), от там тялото му бива пренесено в Карлсбург и погребано в езуитската църква .
Княжевич издействувал францисканската кустодия, основана ва българските земи , да бъде въздигната в статут на религиозна провинция. Тя продължила да съществува още почти цял век и след чипровското разорение, обхващайки земи освен от Българско, още и във Влашко и Трансилвания, след което структурата била закрита.
След смъртта на този архиепископ се предложило да се назначи някой по-буден свещеник за Софийски архиепископ, но след като се събрало духовенството на нашите католици във Влашко се решило "да се отложи назначаването на архиепископ, защото народът привизирно живее във Влахия и само чака първа сгода, щом се успокоят времената в полза на християнското дело , да се пресели някъде на по - сигурно място"(сиреч да се върне у дома).
Така и станало. Назначаването на Софийски владика се отложило, а нашите католици още дълго чакали" да се успокоят времената"


 
Hosted by uCoz