| |||
|
ПАВЕЛ ЙОШИЧ
1699-1719 Павел Йошич (Йоших , Йоиших,) пренася седалището си в Пловдивско и по-точно в Даваджово. За него, липсват документи и записки; понеже, голяма част от тях са изгорени при нахлуванията на кърджалиите, а други са унищожени, за да не попаднат в ръцете на турците и така да компрометират католическото духовенство. Знае се само , че и той е претърпял ужасни гонения от турците и гръцкото духовенство след разгрома на Чипровското въстание .Той почива на 6 юли 1719 г.( в друг документ съм срещал датата 28 октомври 1717 г.) Говори се едно предание в село Даваджово, че там се е поминал един владика и , че е бил погребан в тамошните гробища, като са знаели и мястото на гроба .Вероятно това ще да е самият архиепископ Павел Йошич. Апостолически викарий МИХАИЛ ДОБРОМИРОВ 1720-1723 Йошич назначава за свещеник , Добромиров , на 28 октомври 1716 г. и го задължава два пъти в годината да посещава католиците в София, Пловдивско и Стара Загора. Понеже не могъл да се издържа без помощ от Конгрегацията, поради бедността на павликяните и непостоянното местожитество, най-накрая след много ходатайства от Йошич, Конгрегацията му отпуска 35 минца годишно. След смъртта на епископа Йошич , Добромиров бива провъзгласен за апостолически викарий със заповед от 7 май 1720 на Конгрегацията и седалище село Калачлий, но по-късно в 1723 г. го изпращат в Северна България ,като енорист на с. Белене. МАРКО АНДРИЯШИ 1723-1728 Андрияши е бил преместен от Никополски за Софийски архиепископ със седалище в Пловдив.Но и той не е могъл да се радва за дълго на спокойствие, понеже , както говорят документите, било е започнато едно ужасно гонение срещу него и всичките му свещеници. Благодарение на едно писмо от Цариградският викарий, той е избягал в Родосто , а по-късно се отзовава в Дубровник ,но вече никога не се завръща в Пловдивско. Почти същата участ имат и неговите свещеници –чужденци. Само на Михаил Добромиров , като българин и турски поданик и на другаря му отец Никола Тодоров са разрешили да се завърне в Пловдив. Гръцкият Патриарх наклеветява пред турците Андреяши и другарите му ,че готвят революция против властта и за това те са били така жестоко преследвани и изгонене от страната.Те се установяват в Рагуза (Далмация) МИХАИЛ ДОБРОМИРОВ 1729-1738 Задърският епископ съветва Конгрегацията на първо време да изпрати в Пловдивско само Добромиров, умен и деятелен човек достоен дори за епископ. Той моли Конгрегацията да отпусне 40 шкуди, тъй като бил беден и лишен от облекло, както и за големите пътни разходи.Добромиров сам отбелязва в енорийската книга на Силджиково, че Конгрегацията за да помогне на пловдивските католици , го изпраща в България с права , които се дават на епископ, временно като апостолически администратор за цялата Софийска епархия. В същата кръщелна книга ,Добромиров изброява и енориите от които се състои епархията.През октомври 1729 г. пристига и помощникът му Никола Тодоров, който обслужва Дуванлии, Даваджово, Силджиково и Хамбарлии. В тоя списък на селата-енории няма имената на Калаброво, Хаджиево и Караманово, за които се говори в докладите на мисионерите през ХVІІ в.Най-вероятно павликяните от тези села са се преселили другаде.Някои са се върнали през Балкана в Северна България, а други са се отправили към Филипопол и Калъчлии. От списъкът на Добромиров четем и за 3 нови селища:Алифаково, Бейкьово и Доганжи. Михаил Добромиров намерил своите павликянски енории пак в това първобитно и бедно състояние, в което се намирали те и през ХVІІ в. Нямало нито църква, нито параклис, нито постоянен олтар, богослужението ставало в частни къщи, доколкото се намирали подходящи. Павликяните продължавали да поддържат старият календар заедно с православните.Добромиров ,който бил павликянин, не само че не се заел да премахне този календар, но и сам се водил по него в кръщелните книги.Той започва редовно записване в една енорийска книга всички кръщенета, бракове и погребения. Постарал се да събере по-стари данни от тоя род, доколкото се намирали още разпръснати на отделни тетрадчици или листове започнал в началото на ХVІІІ в. през 1703 г. когато бил свещеник в Даваджово отец Михаил Илиев от Босна По въпроса за етногравският си характер, при южните павликяни са интересни многобройните лични и семейни имена в тази най-стара книга , които са чисто български. Първото записано от отец Илиев кръщение е на 17.І.1703 г. ,следващото на 4.ІІ.. Същият ден кръстил и второ дете. На 24.ІІ. били кръстени дъщерята на Неделя Банкова; на 28.ІІІ. – дъщерята на Геша Драгоева (дадено и било име Божана) На 29.ІІІ. бил кръстен синът на Георги Дуванлията с името Васил. През 1737 г. в пловдивско идва Никола Бошкович, братовчед на епископа Марко Андрияши.Никола Бошкович писал на свои събратя в Цариград да се молят, както правел и той, за Божия благослов над австрийското оръжие.Писмото попаднало в турски ръце и на 22 април 1738 г. Михаил Добромиров и отец Бошкович били публично обезглавени в Одрин. Тук ще цитирам едно писмо до Пропагандата от Требинският епископ от 12 юни 1738 г.: За длъжност считам да донеса на ваше високопреосвещенство една твърде печална вест, за да вземете своевременни мерки. От куриера , който пристигна още днес от Цариград, получих едно писмо от господин Лука Кирико от 18 миналият май, в което ме известява, че великият везир, като се намирал в Одрин, на чело на една войска, отивайки на помощ в Босна и Бендер, са хванали писма в нещастният отец Никола Бошкович, ученик и племенник на архиепископ Андрияши- писма неблагоразумно написани от Пловдив, където беше заедно с приятеля си отец Михаил Добромиров. Поради това, варваринът заповядал да арестуват и двамата и да ги откарат в Одрин, където били обезглавени. Горките невинни хора. Цялото им престъпление се състояло в това, че са пожелали да възтържествува християнското оръжие, което желание отец Божкович изразил писменно на един свой приятел. НИКОЛА РАДОВАНИ 1742-1754 След тези трагични събития епархията остава за около 5 г. без свещеник. Едва в 1752 г., турското правителство разрешило да се изпрати един католически епископ в Тракия, за да възобнови мисията. Тогава избрали за Софийски Архиепископ отец Никола Радовани, родом от Шкодра.За дейността на този Радовани съдим от едни негови записки : Ще цитирам със съкращения: В името на Исуса Христа- амин, аз Никола Анджели Радовани, родом от Шкодра в Албания, апостолски мисионер и възпитаник на Св. Конгрегация напуснах моя диоцез и на драго сърце, по заповед на Конгрегацията дойдох в Царство България, в Софийско –Пловдивската епархия.... ...Покъртен от съжаление към тези горки души(Бошкович и Добромиров) и останки от католицизма, подложих се на всички гонения, препядствия, чума , войни и , ако ще бъде нужно, даже да пролея кръвта си за християнската вяра.... ...Пристигнах прочее аз , гореказаният , в тази вдовяла епархия на 23 февруари 1742 г., придружен от споменатият Визитатор, от когото бях тутакси заставен според нуждите да адми-нистрирам Св. Св. Тайнства и да работя в лозето Господне.... ...От там се опътих за Селджиково, 4 часа разтояние. Там покръстих 15 деца и причестих 25 души. Намерих къщи католишки -32, всичко 201 души. Тръгнах за Дуванлии, четвърт час разтояние- покръстих деца 13 ,причестих 55. Намерих къщи 51, всичко 331 души. От там отидох в Хамбарлии, далеч половин час, покръстих 20 , причестих 10 и намерих къщи 54 ,всичко 341човека .После отидох в Даваджово, два часа и половина далеч: покръстих 14 ,причестих 35, а намерих къщи 43 , всичко240 души. Тръгнах от там за Калъчлии, 8 часа разтояние: покръстих 39, причестих 76, намерих 206 къщи, всичко 629 човека. Отпътувах за Балтаджии: покръстих 13 души, причестих 54 и намерих 49 католически къщи с 375 души... На 23 септември 1743 г. Никола Радовани е бил избран за Софийски Архиепископ и ръкоположен за такъв на 9 май 1745 г. Не може човек да не се удиви от неуморната дейност на този свещеник. Като четем регистрите на кръщенетата се вижда , че той е бил в постоянно движение. Не е могъл да престои в едно село дори и 24 ч. Бил е сам и като свещеник и като епископ за цялата Софийско-Пловдивска епархия по онова време за близо 10 години..На 2 април 1753 г. е бил преместен за Драчки архиепископ в Албания. БЕНЕДИКТ ЦУЦАРИ 1754-1756 През 1754 за Софийски Архиепископ е избран Бенедикт Цуцари (Цуцери, Цицери)-от Дубровник.Ето какви записки е оставил той за себе си: Ние Бенедикт Цуцарски, Софийски архиепископ- бях избран за архиепископ в януари 1754 г. и на 23 юни, същата година ръкоположен за такъв, в църквата на Св. Петра в Дубровник... ..На 17 септември същата година, тръгнах от Дубровник и на 6 октомври пристигнах в София. На 14 , същият месец дойдох в Пловдив... На 2 март , отидох да нагледам селата и двата града: София и Стара Загора.По селата ме придружаваха двамата мисионери, които имах –отец Васил Радовани от Шкодра (викарии и мисионер в Калъчлии) и отец Никола Керучи...И като се върнахме от Стара Загора, последен град от нас обиколен , отец Никола Керучи подир 2 дена се разболя и след 8 дена почина от тежка болест в дома на Мария Бакалова и бе погребан в гроба на отец Димитър Миркович в Пловдив.Подир неговата смърт, аз се нагърбих с грижата на неговата мисия, даже на цялата епархия, понеже след един месец си тръгна, за отечеството си отец Васил, по причина на разтроено здраве. Тръгна си на 14 май. За него, Андрей Пешино – пристигнал на помощ свещеник пише: Като си тръгнахме двамата за определените ни места, гореказаният архиепископ по причина на разтроено здраве, си даде оставката и си замина завинаги от тази своя епархия за отечеството, с големи скърби и съжаление на всички католици, на 19 януари 1756 г. След тази дата вече не се избират Софийски Архиепископи, и управлението на епархията се поверява на апостолически викарии, които пребивавали в някои от пловдивските села , най-често в Даваджово до 1848 г. |
