АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИАТ  


ЙОСИФ РОДОВАНИ
1759 -1763

От 1758 г. архиепископията на Сердика-Филипополис става апостолически викариат, поради неприятното положение в което са изпаднали католиците след Чипровското въстание. След смъртта на Михаил Добромиров и отец Бошкович, обвинени за шпиони , турците вече не могат да понасят влиянието на западните страни в своята империя, за това и Петър Ковачев в едно писмо пише: Добре е в тези смутни времена за църквата да се изпращат местни свещеници, които не събуждат омразата на турците
Първи апостолически наместник бил монс.Станислав Дулъи (Дугли), който наскоро след назначението си - починал
Този период се характеризира с липса на постоянна резиденция за апостолическия викарии.Така например назначеният в 1759 г. Йосиф Родовани (Роверани, Радовани) обикалял от село на село , поради невъзможността да остане в гр. Филипополис, търсел по-отдалечените села, в които има католици и често се спирал в Калачлии.Той имал на разположение само двама свещеника : дон Георги Радовани и дон Павел Дуванлията.
Мисионерите трябвало да служат Светата Литургия по къщите, тайно, преди още да е изгряло слънцето, защото се страхували от турските заптиета. Свещениците се страхували дори и да излизат през деня по улиците. Те никога не се обличали със свещенически дрехи. Много често са били арестувани, поради клевета от гръцкото духовенство и чак след даване на големи откопи , били освобождавани.
Йосиф Роверани е бил преместен от Никополската епархия. Това го знаем от записките на отец Павел Дуванлията. Той пише:
Пристигнах в Дуванлии на 3 януари 1757 заедно с отец Георги Радовани( сродник на бившият архиепископ Радовани), по-после Щкодренски епископ. В Софийската мисия намерих отец Петър Пешини и отец Стефан де Мартини – Баптисцинси., понеже архиепископът Цуцери си беше заминал за отечеството си и от там той ме упълномощи като негов генерален викарии.Но Светата Конгрегация беше преместила от Никополската мисия отец Йосиф Роверани в Софийската, с титла апостолски викарии, аз тогава помагах като прост мисионер в селата: Селджиково ,Дуванлии, Хамбарлии, Даваджово и гр. София.
От по-горните редове се вижда , че Йосиф Роверани е първи апостолически викарий и то още в 1756 г., същата в която си е заминал и Цуцери.
На 19 януари 1766 г. Йосиф Роверани, заедно с още трима свещеника , между които и Павел Дуванлията са били заточени в Цариград, поради интриги с Пловдивският гръцки владика. Но след три месеца биват освободени след ходатайство от Дубровнишкият посланик .В 1767 г., Роверани е бил преместен за Цариградски епископ и на негово място , за апостолически викарии е назначен Георги Радовани.

ГЕОРГИ РАДОВАНИ
1767-1773

Тук ще цитирам две писма на Радовани за да добиете представа за живота в онази епоха:Писмо от 16. ІV. 1769 г.- Пловдив
...Аз съм с разклатено здраве и не бях способен да свещенодействувам заедно с дон Павел Дуванлията. Още не знаех добре да се изразявам на български. Една наша дъщеря от католическата вяра е била открадната от турците с една друга от съседното село. И двете напуснаха вярата, защото турците ги помохамеданчиха. След това аз ви бях съобщил, че изпратих другаря ми дон Павел в Адрианопол, защото имаше болки в корема, за да се лекува, за да може по-нататък да работи добре във викариата.Посещавам много болни от чума, след което поучавам всяка вечер, подготвяйки християните за добра изповед. В града има най-много изповеди. Много са опасностите, на които се излагаме ние мисионерите. По селата е по- опасно, а в града ми се струва, че в настоящият момент опастностите са по-малко.
Ще цитирам и едно писмо от 2 ноември 1772 г. –Пловдив
...вече минават месеци, в които положението е много тежко, но въпреки всичко ,ние с дон Павел посещаваме селата, за да кръщаваме, венчаваме и от сутрин до вечер- изповядваме.
Веднъж бях изненадан от много групи войници, връщайки се от войната и не можейки нищо да направим, веднага се прибрахме в града.По-късно пак се опитах да отида в Калашлия. Стоях скрит в плевнята, един турчин дойде на кон и заяви, че иска да ме заведе в града, защото съм бил московец- враг на Турция и после добави:”Какъв късмет, че от три години те търся и чак сега те намирам, за да те арестувам” Но селянинът , който беше там, застана дръзко и му обясни, че аз съм свещеник и не съм никакъв руснак, само поданик на Турската империя, но той не искаше и да чуе, тогава се ядоса, извади пистолета си и искаше да ме застреля, но селянинът-католик каза :”Няма да ти позволя ,стреляй ако искаш.”И онзи се изплаши и каза, че ще доведе други еничари, за да ме хванат.Тогава аз вечерта избягах и отново се прибрах в града. Бях с голяма треска. На следващият ден един млад човек падна болен от чума. Дон Павел беше отишъл в една къща, където беше и дон Петър Царски. Те двамата бяха изплашени и не искаха да отидат при други тридесет заразени от чума.Аз пък бях взел няколко хапчета дадени ми от монс. Роверани, който беше преди мен викарий в тази страна и се пооправих. Отидох при тези болни, а на другия ден беше Успение Богородично. Аз бях благословил всички с иконата на Дева Мария, като ги насърчих да дадат обет, че всеки петък на страстната седмица ще казват по 5 пъти Отче наш, Радвай се и ще постят и съботите през годината в чест на Дева Мария.Тези добри хора обещаха и бяха излекувани по чудо. След това двадесет и осем от тях нямаха дори и болки в главата.
Където се намираше дон Павел Дуванлията имаше болни от чума. Аз го отстраних в една отделна стая. По-късно го изпратих в Доганджия (Чалъково), за да отиде да посети болните, защото това зло не беше още престанало там. Има и много други беди и нещастия, които не мога да опиша, но всичко това поднасям на Бога, за да получим Неговото милосърдие. След това с един еничар, отидох за 10 дни да посетя другите села, най-вече Даваджово. Трябваше да му платя 8 пиастри. До сега са починали около 40 души от чума и по-голямата част от тях младежи и девойки
Само след няколко месеца Георги Радовани бива назначен за Шкодренски епископ и на негово място като апостолически викарий е назначен дон Павел Дуванлията.

ПАВЕЛ ГАЙДАДЖИЙСКИ
(ДУВАНЛИЯТА)
1773-1776
Павел Дуванлията е роден през 1734 г. в Пловдив или Дуванлии. Родителите му са дуванлийци от рода Гайдаджийски.На 12 годишна възраст на 4 март 1746 г. ,той влиза в колежа на Пропагандата, където започва да учи граматика, после продължава с реторика, философия и завършва богословие през 1755 г. ,когато се завръща и в България. Тук той работи в католическите селища на Южна България.В 1773 г. с папска грамота е избран за апостолически наместник за Софийско-Пловдивската епархия., а на 6 април 1777 г. е избран за Никополски владика. Ръкополагането става в Цариград от монс. Бовастрели. Умира на 6 юли 1804 г. на 70 г. в Букурещ.
Няма български писател преди Възрожденската ни епоха, който да пише на толкова чист български език, както Павел Дуванлията.Той е бил не само владика и духовен пастир , но и добър поет.
Има много творби останали от него на български език с латински букви.Най-ценната от тях е книжката”Песни духовни”. На 74 стр. пише: Книга написана за Матея Пенчов от Хамбарлие, да се учи и да учи други добри християне и да моли Бога за господина Павла от Дуванлия - 24 октомври 1755 г.
Италианците, французите и немците имат свои коледни песни и по техен пример Павел Дуванлията оставя на своите братя павликяни песен, която се пее на Коледа с гайди и кеменета в южните католически черкви. Това е песента “Ново слънце”

Ново слънце нат Бетлеме,
ето изтече нощно време,
де, дружино, де станете,
очи редом обърнете!
Да се чудо то видело,
да се слънце тей зачело...

През този период са се образували разбойнически групи от по 40 и повече члена и нападат селата и ги ограбват.Тук ще цитирам писмо №93 до Конгрегацията .
...Останах само със свещеника Петър Ковачев, единствен другар, с когото обикаляме енориите, отслужвайки Светата Литургия, кръщаваме, венчаваме и посещаваме болните , като им носим Светите Тайнства..
Веднъж по пътя бях арестуван и много зле третиран. Обиждаха ме с думи, дори трябваше да хващам ръката на злосторника, който искаше със сабята да ме съсече. Но Бог ми даде благодатта да понасям тези и подобни страдания за Негова слава.Не малко страдаха и нашите християни. Те ни разказваха за страданията си, и ни показваха подземни колиби подобни на гробове, където скриваха своите дъщери, като че ли бяха живи погребани, защото се страхуваха от многобройните кражби на девойки, които турците извършваха над беззащитните български села.Утешаваше ни само фактът , че когато ние бяхме далече от нашите християни, те се събират в неделята и празниците, молят броеницата, като по този начин изразяват своята вяра.Но същите тези продължават да ни натъжават с твърдоглавието си, правейки курбани, които ние изрично сме им забранили. После отиват да се гатат при жени схизматички, наречени врачки.Такива жени претендират, че могат с непознати думи да възвръщат здравето им, но аз, благодарение на Бога, им дадох публично наказание.
Напоследък един младеж и една девойка напуснаха вярата и отидоха да се венчаят при ходжата.
Това се случва често , защото ние не им даваме диспенси (разрешение за венчавка, когато са втори братовчеди) и загубват вярата си.Други пък лъжат свещеника, че не са роднина.... Вярата в нашите християни расте и това ни утешава. Посте-пенно, почти всички носят броеница и я молят.Придобиха обичая да се поздравяват, където се срещнат, с поздрава”Хвален да бъде Исус” и от тук можем да бъдем сигурни , че ще се задълбочи здравата вяра.... Християните вече надминават 3000 души по селата, но ние често пъти сме с вързани ръце, поради тежките времена , в които живеем.
На 14 октоври 1776 г. Павел Дуванлията бива изпратен в Никополската епархия, въпреки съпротивата на населението от пловдивско , което не желае да се раздели с този добър свещеник


.


ПЕТЪР КОВАЧЕВ
(ЦАРСКИ)
1776-1795

Той е роден през 1745-6 г. в Даваджово или в Пловдив. От 1776 до 1795 г.е викарий на Софийско – Пловдивската епархия. Починал на 24 февруари 1795 г. и е погребан в Даваджово , където през 30 –те год. все още се е помнел “гроба на епископа”. Оставил е богато ръкописно наследство, отчасти съхранявано в Народната библиотека в София , отчасти в Пловдив. Творбите са с разнообразно съдържание : поучения в религиозна нравственост, жития на светци по Римо католическият календар , стихотворения на религиозни теми , съчинения по свещена и църковна история. Превежда съкратеният вариант “ Стар завет “ на кардинал Боромео (ХVІІ в.). От Петър Ковачев са известни няколко писма до Конгрегацията. Ще цитирам само някои по-интересни.Писмо от 10 октомври 1778 г.
....Когато бях по–дълго време в града тези групи от престъпници, минаващи по селата, разрушиха къщата ми, но не са ми откраднали нищо, защото предварително беше опразнена. Имаше само малко восък, който употребяваме за свещи. Нека видят Ваши Превъзходителства, колко страх събираме ние мисионерите в тази мисия. Но нека бъде благословен Господ .
.... Това лято имахме едно голямо преследване, което утихна и платихме 50 пиастри за обещетение на турците. Преди това бяхме дали 40 други на градския съдия и получихме илам (документ), с който се удостоверяваше, че на територията на Пловдив и околията му има католици- наречени павликяни от 300 години. Техните свещеници са подчинени на Великата порта, но учат в Рим и са от латински обред.С този документ ние можем да изпросим ферман пред Великата порта, за да не ни притесняват гърците..
В друго писмо от 23 май 1779 г. четем:
Ние двамата мисионери не се радваме на добро здраве. Както в колежа, така и тук и сега, имам ревматизъм в кръста и краката, който започва толкова да ме измъчва, че не мога да яздя кон. Не ми дава мир през нощта и често пъти викам от болка.
Също и дон Амброзий е ту с треска, ту нещо друго, което го притеснява винаги. Вече 2 г. са минали от както изпратихме младежа Никола Табаков в този почитаем колеж.Изпратихме го с 50 пиастри, надявайки се ,че Конгрегацията ще ми ги завърне, защото много са ми необходими.
Друго писмо от 6 ноември 1772 г.
Получих вашето писмо, с което Викарият на Христос- Папата ми дава властта да отслужвам Тайнството на Кризмата (Миропомазване) в този диоцез, въпреки ,че не съм епископ....На първо място, бих искал да ви кажа, че желая да отслужа това тайнство в неделята на Петдесятница.Това тайнство тук не е отслужвано повече от 20 г. И понеже са много тези , които трябва да приемат Кризмата (повече от 200) и не само на едно място, аз трябва да тичам по селата.
Напоследък се запознах с турски първенци, които( други свещенеци не го правеха) и сега ме обичат много, защото започнах да чета и пиша малко по турски. Виждайки това, другите неверници ме уважават много.Успях да разширя малката енорийска къщичка в село Даваджово, да имам специална стая за отслужване на Светата Литургия, която може да побира почти всички, желаещи да присъствуват, селяни.Същото направих и в другото село Хамбарлия.Мисля ,че подобно нещо ще успея да направя и в града с издействания ми ферман от Великата порта.
Ваше превъзходителство, трябва добре да знаете, че този диоцез не може да се ръководи, освен от тукашен човек, който познава добре обичаите и злоупотребите, които се ширят между верните.Ако изпратите някой нов, който не знае добре тези обичаи и злоупотреби, нещата биха се объркали до толкова , че когато идват чужди свещеници, виждат във всяко едно от действията на местните християни, ереси и непочтени обичаи. Аз нямам многоброен клир. За сега сме само двама свещеника.
През 1782 г. Петър Ковачев бива предложен за Никополски епископ на мястото на Павел Дуванлията.Големи тълпи от хора се струпват в града, в защита на Ковачев ,като малки и големи се молят и пишат писмо( от 7 ноември 1782 г. ) до Конгрегацията с молба, Петър Ковачев да бъде оставен на същото място.
Молбата бива разгледана и той остава при своите обичащи го християни.
В едно писмо, викарият Петър Ковачев запитва Конгрегацията как да действува в следният случай.
Един от павликяните- католици отишъл в Андрианопол и там откраднал сумата 600 пиастри от един турчин. Част от сумата (300) дал на жена си. Жената била в крайно объркване , защото знаела ,че парите са крадени, а мъжът й избягал. Бидейки силно вярваща, тя не можела да задържи парите и попитала свещеника какво да прави в изповедта.
Вижда се как вярата в павликяните е вече много по-солидна, отколкото в началото. Те действуват по съвест, въпреки крайната си бедност.
В друг доклад от 30.1.1792 г. Ковачев пише :
…. През август кмета на града изпраща един еничар в селото, където бил Никола Табаков, довежда го в града и го представя. Той бил запитан с висок тон: “ С какво разрешение вие работите като латински поп тук ?” . И без да чака отговор го изгони и заповяда да го арестуват.Изпращайки го в затвора, поиска 6 кесии (3000 пиастри). След това, един арменец от грегорианите, приятел на кмета, ни освободи само за 500 пиастри. По-късно бил изпратен друг еничар в моето село Даваджово, за да ме арестува. Сутринта с поздрав ми каза да се приготвя и да тръгна с него в града, без да ме третира зле.
След два месеца , някои от нашите бяха откраднали 200 пиастри и турците отново дойдоха в къщи. Ние ги изплатихме. Тогава нашият защитник арменеца ни каза , че няма да имаме покой , докато не получим ферман, в който да бъде изрично записано, че имаме право да бъдем свещеници в Турската империя . Аз писах в Константинопол на някой си г-н Братис, за да изпроси ферман. Той имаше власт да представя проблемите на християните и католическите свещеници пред портата.
Турците вилнеят, много групи нападат още по-яростно селата и ги ограбват. След тях е тръгнал един паша с войска, но не могат да удържат положението …..
В началото на януари Петър Ковачев отново пише : Развилнели се кърджалии и далии, с много голяма сила, навлизали в селата и ги разрушавали и палели, избивайки населението. Много от верните бягали в града или в планините.
Тези злосторници са 3 големи групи. Във всяка има около 400 крадци, които ограбват, убиват, обезчестяват жени и изгарят селата. До сега към 50 села и градчета в околноста са разрушени.
В един свой рапорт от 14 август 1794 г. , Ковачев дава подробна информация за броя на населението в католическите села.
На първо място искам да дам отговор за точният брой на селата и християните в турските чифлици.Това са град Филипополис, селата Балтаджия,Калашлия, Селджиково, Дуванлии, Амбарлия, Давуджово. В града имаме 2024 души .От тук към изток, на около 3 часа е селото Балтаджии .Там има 384 души и малко турци. Още половин час нагоре е Калачлии- постоянна резиденция на дон Никола Табаков. Там има енорийска къща и стая, в която се отслужва Светата Литургия. Хората са 655, без да има от друга религия. Около града и селата, по турските чифлици се набират 220 човека .Това са Остра могила, Коматево ,Ахляново, Дуганджа.Всички тези са като една енория поверена на дон Никола. Тръгвайки от града към север 4 часа път е село Силджиково. В него има 332 човека. Там има схизматици и турци. На четвърт час е село Дуванлия. Там имаме 520 души и няколко турци. Още малко по-назапад е село Амбарлия .Там имаме наши 346 души. Има няколко схизматици и турци.В него има също енорийска къща. От тук на север е моята резиденция в село Даваджово. Там има 320 души. Около него има и много минерални извори. Ето това са моите овци всичко 3829 души
Петър Ковачев Царски умира на 24 февруари 1795 г от болестта "идропсия” от която е страдал повече от 6 месеца и предава устно ,няколко месеца преди смъртта си, управлението на диоцеза на Никола Табаков. Най-вероятно, Ковачев е погребан в гробищата на Даваджово.Шест месеца след неговата смърт, почива от чума и Никола Табаков.В един документ намирам , че след смъртта на Царски , за апостолически наместник е бил назначен някой си Никола Цилви ( Дзилви ), който управлявал до 1802 г.

ГЕОРГИ ТУНОВ
1799-1809

За Георги и Андрея Тунови информацията , която имам е ограничена . Известно е едно писмо до Конгрегацията от 28.ІІ. 1802 г.В него пише :
Ние се радваме на добро здраве и изпълняваме нашите задължения, доколкото държат силите ни.Но относно спокойствието във викариата, не можем да кажем същото.Разбойническите групи на кърджалиите продължават да върлуват.
....Не ни стига това, но отново се бе надигнала вълна против нас от страна на схизматичният владика-грък, който подстрекава турците да ни хванат и хвърлят в затвора .Искаха да ни заточат.Това произлизаше от непогасимият гняв, който схизматиците имат към католическата църква. Но благодарение на Бога, който вдъхнови с кураж всички католици от викариата да дойдат в града: възрастни, майки с деца и много мъже, които застанаха пред конака, изпълниха целият площад викайки:”Освободете нашите свещеници или ни убийте заедно с тях”А на схизматичният владика му викаха ,че никога няма да отстъпят от католическата вяра .Тогава бяхме освободени, заплащайки пак с много пари.Отново поискахме ферман от Отоманската порта, но патриархът на Константинопол се противопостави.
....Освен това искаме да знаем от Конгрегацията какво е положението на ученика Павел Калчишков, който учи от 2 години в Константинопол, за да стане свещеник в нашият диоцез. Той е направил 700 пиастри. Ние тук католиците сме много бедни, за да можем да му ги заплатим. Желаеем Светата Конгрегация да заплати тези разноски...


АНДРЕЯ ТУНОВ
1811-1835

След смъртта на Георги Тунов, за викарий бива избран неговият братовчед- Андрея Тунов, най-вероятно и двамата от Силджиково (Калояново) .Той имал за помощник Франческо Драганов, но в 1835 г. и двамата си дават оставка, въпреки , че Драганов е бил помощник викарий с право да го наследи.За него знаем само , че е дошъл от Никополската епархия през 1823 г.Андрея Тунов си дава оставка на 17 май 1835 г., обоснована с напредналата му възраст.След оттеглянето му се знае , че е починал от чума през 1838 г. в село Калачлий .Тогава бива назначен като провикарий отец Иван Фортнер (чех).

ИВАН ФОРТНЕР
1835-1836

През 1834 г. мисият бива поверена на Лигуористите ( Австрия.) от конгрегацията на Св. Алфонс Лигуори.Тия калугери, през краткото време на своя престой в диоцеза, започнали промени и нови реформи.В 1836 г. бива въведен григориянският календар у тракийските българи, вместо юлиянският, на който до тогава се придържали.С отец Фортнер пристигнали съотечественикът му отец Антон Фишер и моравецът отец Матея Граф.

ИВАН ПТАЧЕК
1836-1840

През 1836 г. отец Фортнер починал и епархията била поета от пристигналия Иван Птачек..Той връща наместническото седалище в Пловдив.От Птачек е известен доклад до Конгрегацията от който съдим за развоят на нещата в диоцеза.
През пролетта на 1837 г. върлува чумна епидемия в Пловдивско, която покосява само за около 5-6 месеца към 300 павликяни.Ето каква информация дава за селата :
Балтаджии-свещеник Йосиф Арабаджийски,70 къщи,500 жители.
В 1836 г.новородени-40, умрели-20, женитби -8.
Калъчлии-152 къщи с 1113 души население, по чифлиците-300.
Силджиково-свещеник Георги Караджа, павликяните-40 къщи с 423 души,православни-68 души, турци-24.
Новородени в 1836 г.-31,умрели-4, венчани-3.
Дуванлии-50 къщи с 350 души павликяни и 15 турци, по турските чифлици -32, свещеник Петър Касев.
През 1836 г., новородени-25 ,умрели-6, венчани -4.
Хамбарлии-павликяни 60 къщи с 481 души,православни -70 души в 9 къщи,турци-5 къщи.Свещеник бил Павел Кълчишков.
През 1836 г . новородени-32, умрели-5 , венчани- 3.
Давуджово-чисто павликянско с 44 къщи и 405 души население. Тук служел от 15 април 1835 до 1 юли 1837 г. отец Граф ,а после Антоний Фишер.
През 1836 г.-родени -30, умрели-4, венчани-3.

Лигуористите въвеждат публичните шествия из населените места (алаите) , хоровото пеене в църквите, принуждават вярващите редовно да посещават празничните и неделни литургии.Птачек се борил против пиянството, което било много разпостранено в Калъчлии, Балтаджии и Дуванлии .Разбирайки невъзможността да забрани продажбата на спиртни напитки по селата , решил да позволи на свещеника да продава вино и ракия на своето папство за празник и в изключителни случаи.
Той се съпротивлявал напълно на споменатият обичай при турците, да карат павликяните да работят в празнични дни .Със своя реформаторски замах ,искал да отстрани лихварството, което било много разпостранено, като заплашвал лихварите с тежки църковни наказания.След дълги усилия, новата духовна власт спира и срещащите се все още венчавки на павликяни при ходжата.
Веднъж се случило, католиците в Пловдив и околността да бъдат призовани на ангария в деня на голям църковен празник. Потресен от светотатството и неспособен да се овладее, отец Птачек дошъл пред конака, където с впряговете си призованите католици чакали разпорежданията на пловдивския паша и според известието, "с апостолско безстрашие"се нахвърлил върху охраната.Смаяните турци отстъпили и разрешили на раята да отиде на черква.
Този и други инциденти дали повод на пловдивския гръцки митрополит да обвини отците, че били австрийски шпиони. Постъпки в смисъла на горните обвинения, били направени от турското правителство пред Рим и Светият престол се принудил да отзове лигуористите през септември 1840 г., от епархията.
През 1839 г . се изградила и първата църква в Пловдив. Заслуга за изграждането й, била на Птачек , който със своето постоянство, успял да издействува султански ферман и също да намери необходимите средства за строежа. Птачек, като “ немец “,прибягнал до помощта на австрийският посланик в Цариград за изграждането на църквата.Но павликяните не се съгласили ,църквата им да бъде изградена под Австрийско покровителство, както гласял ферманът.
След дълги разисквания се решило, да не се ползуват от правото, дадено им в този ферман , а да се работи за издействуване на друг, където павликяните да бъдат упоменати като “царска рая”.
Вторият ферман бил получен и основите на църквата били положени през 1836 г. в присъствието на турски чиновник и след 3 г. църквата била завършена.
Между Птачек и свещениците в пловдивско избухнала непримирима вражда.В един свои доклад, той съобщава , че Павел Калчишков и Йосиф Арабаджийски не носели дългите папски дрехи, а се обличали само с граждански. Отец Павел все продължавал да дава “прошка” на всички болни, отец Петър пък бил съвсем бос по “женитбеното” право, докато свещениците Георги Караджа и Йосиф Арабаджийски също били потънали в невежество . Не искали и да знаят за папският нунций във Виена, под чиято пряка зависимост се намирали лигуористите в пловдивско.
Във връзка с отношението му към павликянските свещеници, може да се схване и заканата, която не могъл да изпълни.Бил решил при неподчинение от страна на свещениците да ги размества по енориите, но планът му не се осъществил.Търпението на хората се изчерпва съвсем, след като папският наместник въвежда публични покаяния за всички, които не се изповядват през Великите пости, глобява в полза на църквата, налага телесни наказания с тояга, афоресва и др.Със своето безогледно реформаторство, той раздухал огъня на омразата против своя орден и така ускорил събитията. След намеса на представител на Конгрегацията, през октомври 1840 г ,лигуористите си отиват и начело на викарията застава Петър Касев (до тогава свещеник в Даваджово ).

ПЕТЪР КАСЕВ
1840-1841

Касев управлява за кратко епархията.Наскоро след като Птачек си заминал с приятелите си, Конгрегацията изпратила временно на негово място Лудовик Капело и Карло Потен, които преди били в Никополско, поради липса на свещеници в пловдивско.Но по-късно, Капело бил преместен за Антиварски епископ.
Тогава, Конгрегацията решила да повери управлението на Пловдивският диоцез на известният капуцински орден. На 21.ІІІ.1841 г. пристигнал в Пловдив отец Андреа Канова от Гареца, в качеството си на апостолически викарий, заедно с още двама свещеника.


 
Hosted by uCoz